Природата ни е особено важна и да лудуваме и спортуваме на воля сред гори и планини за нас е повече от
безценно. Затова част от петъците ни това лято са запазени за пътешествия към планината. Стартът бе даден с приключенство в Стара планина, към което поехме по необикновен начин - с влак. Това и бе първото в живота пътуване на голяма част от нашите приключенци и така с звук на локомотив се отправихме към гара Бов.
Там бе и първата ни спирка. Но за да се ориентираме в планината е най-важното да знаем посоката. Защото и без компас, ако не знаеш къде отиваш, доникъде няма да стигнеш. И така получихме и първия си урок от нашите планински водачи - приятелите ни от сдружение Байкария. И правило номер едно е, когато нямаш компас, довери се на местните хора. Попитай за посоката и се постарай да запомниш насоките. За тази цел нашите планинци си избраха не кого да е, а Началника на гара Бов. Той много внимателно и вежливо разясни на децата как да стигнат до Вазовата екопътека.
И така поехме с пълна сила напред по стъпките на дядо Вазов. Пътят ни лъкатушеше срещу течението на
лудата река Скакля, за да ни отведе до приказния водопад със същото име. Ромонът на реката и песента на птичките се смесваха с детската глъч. Преди да навлезем в гората, си похапнахме току що порозовели вишни, а пътят ни се сля този на възрастен дядо. Годините и умората от стръмнината го затрудняваха по пътя към дома, но нашите млади и смели планинци му се притекоха на помощ. И така стъпка по стъпка, и юнак след юнак, помогнахме на дядото, като му ренесохме покупките до дома.
След вилната зона пътеката става стръмна и тясна, и затова преминахме в познатата на всички “индианска нишка”. Отпред водеха най-смелите ни планинари-куражлии. Под напътствието на планинските ни иструктори от Байкария, те направиха и първите си стъпки във воденето на група.
С песни и закачки и голяма доза ентусиазъм, достигнахме пълноводния в тази част на годината водопад Скакля. Той се състои от два по-големи и няколко по-малки пада с обща височина над 100 метра.
Имахме невероятния късмет да посетим водопада след седмица на проливни дъждове и така се насладихме на симфония от водни пръски и небивал пад на водата. Наричат го с най-различни имена – Заселски водопад, Заселска Скакля, Бовска Скакля, дори Вазова Скакля, но за нас е и ще остане Чудна Скакля, защото с него отбелязахме и първото си планинско приключенство в OreHHerO.
По пътя обратно преминахме хей така като на магия с голяма доза любов и заредени за нови прикбючения се композирахме и то буквално на перона на гара Бов. Защото знаем, че това е само началото на нашите летни пътувания назад към природата.
А ако и на теб ти стиска да станеш планинец макар и за ден, запиши се за Ден Зелен още това лято на 0897 540 022. Какви приключенства сме замислили до края на лятото, ще узнаеш тук.
безценно. Затова част от петъците ни това лято са запазени за пътешествия към планината. Стартът бе даден с приключенство в Стара планина, към което поехме по необикновен начин - с влак. Това и бе първото в живота пътуване на голяма част от нашите приключенци и така с звук на локомотив се отправихме към гара Бов.
Там бе и първата ни спирка. Но за да се ориентираме в планината е най-важното да знаем посоката. Защото и без компас, ако не знаеш къде отиваш, доникъде няма да стигнеш. И така получихме и първия си урок от нашите планински водачи - приятелите ни от сдружение Байкария. И правило номер едно е, когато нямаш компас, довери се на местните хора. Попитай за посоката и се постарай да запомниш насоките. За тази цел нашите планинци си избраха не кого да е, а Началника на гара Бов. Той много внимателно и вежливо разясни на децата как да стигнат до Вазовата екопътека.
И така поехме с пълна сила напред по стъпките на дядо Вазов. Пътят ни лъкатушеше срещу течението на лудата река Скакля, за да ни отведе до приказния водопад със същото име. Ромонът на реката и песента на птичките се смесваха с детската глъч. Преди да навлезем в гората, си похапнахме току що порозовели вишни, а пътят ни се сля този на възрастен дядо. Годините и умората от стръмнината го затрудняваха по пътя към дома, но нашите млади и смели планинци му се притекоха на помощ. И така стъпка по стъпка, и юнак след юнак, помогнахме на дядото, като му ренесохме покупките до дома.
След вилната зона пътеката става стръмна и тясна, и затова преминахме в познатата на всички “индианска нишка”. Отпред водеха най-смелите ни планинари-куражлии. Под напътствието на планинските ни иструктори от Байкария, те направиха и първите си стъпки във воденето на група.
С песни и закачки и голяма доза ентусиазъм, достигнахме пълноводния в тази част на годината водопад Скакля. Той се състои от два по-големи и няколко по-малки пада с обща височина над 100 метра.
Имахме невероятния късмет да посетим водопада след седмица на проливни дъждове и така се насладихме на симфония от водни пръски и небивал пад на водата. Наричат го с най-различни имена – Заселски водопад, Заселска Скакля, Бовска Скакля, дори Вазова Скакля, но за нас е и ще остане Чудна Скакля, защото с него отбелязахме и първото си планинско приключенство в OreHHerO.
По пътя обратно преминахме хей така като на магия с голяма доза любов и заредени за нови прикбючения се композирахме и то буквално на перона на гара Бов. Защото знаем, че това е само началото на нашите летни пътувания назад към природата.
А ако и на теб ти стиска да станеш планинец макар и за ден, запиши се за Ден Зелен още това лято на 0897 540 022. Какви приключенства сме замислили до края на лятото, ще узнаеш тук.
-main.jpg)
