Защо децата играят?
„Някои деца са лидери, други – последователи. Едни обичат да се преобличат и маскират, други си падат по игрите с топка. Ала всяко дете има вроден инстинкт за игра… Играта е възможна навсякъде и по всяко време. Тя е паралелна вселена, изтъкана от фантазии и въображение, в която могат да влязат винаги, когато пожелаят. ... Освен това играта е основен похват, чрез който детето общува експериментира и учи.“
Изграждане или възстановяване на близост и връзка.
Странно е да се сравняваме с животните, но следващият пример е толкова показателен за силата на играта да сближава и възстановява нарушена връзка между близки, че не мога да се въздържа да го споделя. Все пак не можем да отречем, че колкото и да сме разумни същества, някои от действията ни са ръководени от инстинкти близки до тези на животните.
„Шимпанзетата, особено възрастните мъжки, се бият доста, но са експерти по сдобряването. Те обичат да се сдобряват. Когато две от тях срещнат трудности при сдобряването при спречкване, понякога едното се преструва, че е намерило нещо интересно в тревата. То започва да надава крясъци и всички други шимпанзета идват да проверят какво е намерило. Тъй като там няма нищо, те едно по едно се разотиват – всички, освен това с което са се скарали. Двамата бивши съперници продължават да подскачат развълнувано около въображаемото нещо в тревата. Накрая се успокояват и започват да се пощят – знак, че приятелството им е възстановено.“
Понякога, при скарване и изпадане в изолация на децата им е трудно да излязат от нея и да постигнат липсващата им близост. Тогава те измислят подобни подходи, които ние възрастните не винаги тълкуваме правилно, но бихме могли да използваме.
Емоционално възстановяване.
Всички познаваме игрите, в които деца влизат в ролята на учителя, лекаря, родителя, дори на полицая и карат възрастните или някой друг да влязат в ролята на ученика, пациента, синът или дъщерята, обикновеният гражданин. Това не е случайно. Освен, че искат да преживеят отново случка от деня или от изминалата седмица, която ги е впечатлила, те имат нужда да я осмислят и да споделят начина, по който са се почувствали в съответната ситуация. Тази смяна на ролите, в която децата се поставят в силната позиция, в която обикновено не са, е начин те да се освободят емоционално напрежение. Било от постоянния контрол, който учителят упражнява през деня, било то от безсилието пред лекаря, който бие инжекция или от неочакваната забележка на полицая за пресичане на непозволено място.
Когато детето има свободата да използва своите инстинктивни методи на игрови преживявания, то успява да възстанови своя емоционален баланс и е готово за следващото предизвикателство на живота.
! ! !
Цитатите и становищата в тази статия са от книгата на Лорънс Коен „Децата, родителите играта“, която в над 350 страници дискутира ролята на играта в развитието на децата и дава интересни примери. Тук извлякохме няколко ключови моменти, който ни мотивират да използваме все повече и повече игровия подход в работата си с децата, които посещават OreHHerO.
„Някои деца са лидери, други – последователи. Едни обичат да се преобличат и маскират, други си падат по игрите с топка. Ала всяко дете има вроден инстинкт за игра… Играта е възможна навсякъде и по всяко време. Тя е паралелна вселена, изтъкана от фантазии и въображение, в която могат да влязат винаги, когато пожелаят. ... Освен това играта е основен похват, чрез който детето общува експериментира и учи.“
Изграждане или възстановяване на близост и връзка.
Странно е да се сравняваме с животните, но следващият пример е толкова показателен за силата на играта да сближава и възстановява нарушена връзка между близки, че не мога да се въздържа да го споделя. Все пак не можем да отречем, че колкото и да сме разумни същества, някои от действията ни са ръководени от инстинкти близки до тези на животните.
„Шимпанзетата, особено възрастните мъжки, се бият доста, но са експерти по сдобряването. Те обичат да се сдобряват. Когато две от тях срещнат трудности при сдобряването при спречкване, понякога едното се преструва, че е намерило нещо интересно в тревата. То започва да надава крясъци и всички други шимпанзета идват да проверят какво е намерило. Тъй като там няма нищо, те едно по едно се разотиват – всички, освен това с което са се скарали. Двамата бивши съперници продължават да подскачат развълнувано около въображаемото нещо в тревата. Накрая се успокояват и започват да се пощят – знак, че приятелството им е възстановено.“
Понякога, при скарване и изпадане в изолация на децата им е трудно да излязат от нея и да постигнат липсващата им близост. Тогава те измислят подобни подходи, които ние възрастните не винаги тълкуваме правилно, но бихме могли да използваме.
Емоционално възстановяване.
Всички познаваме игрите, в които деца влизат в ролята на учителя, лекаря, родителя, дори на полицая и карат възрастните или някой друг да влязат в ролята на ученика, пациента, синът или дъщерята, обикновеният гражданин. Това не е случайно. Освен, че искат да преживеят отново случка от деня или от изминалата седмица, която ги е впечатлила, те имат нужда да я осмислят и да споделят начина, по който са се почувствали в съответната ситуация. Тази смяна на ролите, в която децата се поставят в силната позиция, в която обикновено не са, е начин те да се освободят емоционално напрежение. Било от постоянния контрол, който учителят упражнява през деня, било то от безсилието пред лекаря, който бие инжекция или от неочакваната забележка на полицая за пресичане на непозволено място.
Когато детето има свободата да използва своите инстинктивни методи на игрови преживявания, то успява да възстанови своя емоционален баланс и е готово за следващото предизвикателство на живота.
! ! !
Цитатите и становищата в тази статия са от книгата на Лорънс Коен „Децата, родителите играта“, която в над 350 страници дискутира ролята на играта в развитието на децата и дава интересни примери. Тук извлякохме няколко ключови моменти, който ни мотивират да използваме все повече и повече игровия подход в работата си с децата, които посещават OreHHerO.
